Екип на Българската стопанска камара (БСК), в партньорство със Стопанска камара – Добрич, разработи анализ на пазара на труда в добричкия регион.
Област Добрич е административна област в Североизточна България с осем общини, заемаща по-голямата част от Южна Добруджа. Географското ѝ положение има стратегическо значение и я превръща в естествена връзка между вътрешността на страната, Румъния и черноморското крайбрежие. Земеделските земи заемат преобладаващ дял от територията ѝ значително над средния за страната. Това предопределя ясно изразения регионален профил на областта, в който водеща роля имат аграрният сектор и свързаните с него дейности, допълвани от крайморски туризъм, преработваща промишленост, търговия и услуги. Същевременно тази структура придава устойчивост на местната икономика, но я прави чувствителна към демографските процеси и ограниченията в работната сила.
Решаващо значение за развитието на областта има демографският и социалният контекст. Демографската структура е ясно регресивна – делът на населението над 65 години е по-висок от средния за страната, а присъствието на младите възрастови групи е ограничено, особено при лицата на възраст 20–29 години. Към края на 2024 г. населението е малко над 145 хил. души. Естественият прираст е отрицателен през целия наблюдаван период, като варира между –1.5 и –2.8 хил. души годишно. Механичният прираст е нестабилен и не успява да компенсира намаляването на населението. Особено показателна е възрастовата структура на миграционните потоци – сред заселилите се преобладават лица над 40 години, докато сред изселилите се по-отчетливо присъстват млади хора, насочващи се както към по-големи центрове в рамките на областта (45%), така и към съседната област Варна. Успоредно с това се наблюдават и неблагоприятни промени в образователната структура на населението – делът на висшистите намалява от 22.3% до 18.7% за периода 2020–2023 г. при средно около 30% за страната, а делът на лицата с основно и по-ниско образование нараства до 28.4%, което е значително над средното национално ниво. Това очертава проблем не само на демографско свиване, но и на промяна във възрастовия и образователния профил на населението, с пряко отражение върху трудовия ресурс и перспективите за дългосрочно развитие на областта.
Макроикономическото развитие през периода 2019–2023 г. показва растеж. БВП нараства с 45%, достигайки 2.51 млрд. лв., а БВП на човек от населението – от около 10 хил. лв. до над 17 хил. лв., при устойчив дял около 1.4% от националния. Въпреки този ръст, равнището на икономическо развитие остава под националното, като БВП на човек достига около 58–61% от средното за страната. Макроикономическите показатели на нефинансовите предприятия показват, че област Добрич запазва устойчиво, но сравнително ограничено място в националната икономика. През периода 2019–2023 г. нефинансовите предприятия в областта формират средно около 2.2% от всички в страната, а заетите в тях – около 1.6% от общия брой заети. Делът на произведената продукция и на добавената стойност е средно около 1.3%, а на оборота – около 1.2% от националните стойности, което показва стабилно, но ограничено по мащаб участие на областта в националната икономика.
В динамика се наблюдава възстановяване след пандемичния спад, но без преминаване към ясно изразен устойчив растеж. Произведената продукция и оборотът следват сходна линия – спад през 2020 г., рязко нарастване през 2021 и 2022 г., когато оборотът достига почти 5.93 млрд. лв., а произведената продукция – над 4.1 млрд. лв., след което през 2023 г. и при двата показателя отново се отчита понижение – съответно с 1.5% и с около 15.8%. Добавената стойност по факторни разходи нараства до 1.48 млрд. лв. през 2022 г., но през 2023 г. намалява до 1.12 млрд. лв. Инвестиционната активност също остава с ограничен, но относително устойчив мащаб – средно за периода чуждестранните преки инвестиции са около 1.16% от общите за страната и в края на периода достигат 344.5 млн. евро. Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи нарастват с около 45% до 450 млн. лв. през 2023 г. Като цяло областта успява да съхрани позициите си, но без съществено разширяване на икономическата си тежест, което насочва към необходимост от повишаване на производителността, създаване на повече добавена стойност и по-устойчиво привличане на инвестиции.
Показателите за работната сила показват относителна икономическа стабилизация, но и отчетливи структурни ограничения. Средният списъчен брой на наетите лица по трудово и служебно правоотношение достига около 37 хил. души към 2023 г., но остава под нивото от 2019 г., когато е около 39 хил. Средната месечна работна заплата нараства с близо 60% през 2023 г. спрямо 2019 г., като увеличението изпреварва инфлацията, но възнагражденията остават около 75% от националното ниво, което затруднява задържането на квалифицирани кадри. Производителността на труда, измерена чрез брутната добавена стойност на едно наето лице, също се повишава – от 38.3 хил. лв. до 59.7 хил. лв., но остава под средната за страната стойност от 70.5 хил. лв. Коефициентите на икономическа активност и заетост на населението на възраст 15–64 години следват слаба низходяща тенденция и през 2023 г. се понижават съответно до 69.7% и 63.9%, като и двата остават под средните стойности за страната. Безработицата остава трайно по-висока от националното ниво и достига 8.2% през 2023 г., което показва, че регионът все още не успява да превърне наличния си икономически потенциал в достатъчно конкурентни доходи и устойчива заетост, които да задържат и привличат квалифицирани кадри в по-голям мащаб.
Стопанска камара – Добрич има важна роля като местна работодателска структура с дългогодишно присъствие, широка представителност и участие в социалния и икономически диалог на регионално ниво. Чрез своите представителни, консултантски и обучителни функции Камарата допринася за по-доброто съгласуване между потребностите на бизнеса, професионалното образование и развитието на работната сила в областта. Като колективен член на Българската стопанска камара и призната представителна организация на работодателите тя участва и в консултативните органи по заетост на регионално ниво и има роля при формулирането на мерки, свързани със заетостта, квалификацията и регионалното икономическо развитие.
Област Добрич запазва сравнително устойчива икономическа активност и ясно изразен секторен профил, но бъдещото ѝ развитие все по-силно се ограничава от състоянието на работната сила и от нейната възрастова и образователна структура. Демографският спад, застаряването на заетите, отслабването на основната трудоспособна група и недостатъчното навлизане и по-трудното задържане на млади хора очертават нарастващ кадров риск. По-ниските доходи спрямо средните за страната, ограниченото включване на наличния трудов ресурс и нееднаквата устойчивост на професионалния прием показват, че наличният икономически потенциал не се използва в пълна степен. Това поставя като ключов въпрос пред областта по-тясното обвързване между профила на местната икономика, потребностите от кадри и насоките на професионалното образование, така че да се създадат по-добри условия за задържане на работна сила и за развитие на дейности с по-висока добавена стойност. В този процес Стопанска камара – Добрич има важна роля като посредник между бизнеса, институциите и образователната система при формулирането на по-устойчиви решения за заетост, квалификация и регионално развитие.
Анализът е разработен в рамките на проект „Заедно за устойчива заетост“, финансиран от Програма „Развитие на човешките ресурси“ и изпълняван от БСК, в партньорство с МТСП и КНСБ.
